f t y m
Copyright 2022 . Комитет Родолюбие - всички права запазени

Български владетели

Pin It
ИМЕ РОД ГОДИНИ ТИТУЛ
Исперих(Аспарух) Дуло 680-701

Хан 642-646
Хан сюбиги от
646

Тервел Дуло 701-718 Хан сюбиги
Кормесий Дуло 718-725 Хан сюбиги
Севар Дуло 725-739 Хан сюбиги
Кормисош Вокил 739-756 Хан сюбиги
Винех Укил 756-762 Хан сюбиги
Телец Угаин 762-764 Хан сюбиги
Сабин Укил 764-765 Хан сюбиги
Умор Укил 766 (40 дни) Хан сюбиги
Токту неизв.род 766-767 Хан сюбиги
Паган неизв.род 767-768 Хан сюбиги
Телериг неизв.род 769-777 Хан сюбиги
Кардам неизв.род 777-803 Хан сюбиги
Крум неизв.род 803-814 Хан сюбиги
Омуртаг неизв.род  814-831  Хан сюбиги
Маламир неизв.род  831-836   Хан сюбиги
Пресиян неизв.род 836-852  Хан сюбиги
Борис I (Богорис) неизв.род 852-859  Хан сюбиги 852-
865
Княз от 865 
Владимир (Расате) неизв.род 889-893  Княз 
Симеон Велики неизв.род 893-927  Княз 893-919
Цар от 819 
Петър I неизв.род  927-969 Цар 
Борис II  неизв.род 969-971  Цар 
Роман неизв.род 979-997  Цар 
Самуил Комитопул   997-1014 Цар 
Гавриил Радомир Комитопул  1014-1015 Цар
Иван Владислав Комитопул  1015-1018 Цар
Византийско Робство 1018-1186 Цар
Асен I Асеневци 1186-1196 Цар
ПетърII Асеневци 1196-1197 Цар
Иваница (Калоян) Асеневци 1197-1207 Цар
Борил Асеневци 1207-1218 Цар
Иван Асен II Асеневци 1218-1241 Цар
Коломан I (Калиман) Асеневци 1241-1246 Цар
Михаил Асен Асеневци 1246-1257 Цар
Коломан II (Калиман) Асеневци 1257 Цар
Константин Асен Асеневци 1257-1277 Цар
Ивайло неизв.род 1277-1279 Цар
Иван Асен III Асеневци 1279-1280 Цар
Георги Тертер I Тертеровци 1280-1292 Цар
Смилец Тертеровци 1292-1298 Цар
Чака Ногаевци 1299-1300 Узурпатор
Тодор Светослав
(Светослав Тертер)
Тертеровци 1301-1321 Цар
Георги Тертер II Тертеровци 1321-1323 Цар
Михаил Шишман Шишмановци 1323-1330 Цар
Иван Стефан Шишмановци 1330-1331 Цар
Иван Александър Шишмановци 1331-1371 Цар
Иван Шишман Шишмановци 1371-1393 Цар
Иван Страцимир Шишмановци 1360-1396 Цар
Османско Робство 1396-1878
Александър Батемберг   1879-1886 Княз
Фердинанд I   1887-1918 Княз / Цар
Борис III   1918-1943 Цар

Карта на България през вековете.

Pin It

 

Траки и Одриска държава през V - IV в.пр...
Първа Българска Държава
Втора Българска Държава
България под османска власт от края на X...
Национално-освободително движение през в...
България от 1878 до 1914г.
България през двете световни войни 1915 ...

 

Важни дати в Българската история

Pin It
354 г. Най-ранно споменаване на българите у Анонимния римски
хронограф
499 г. Нападения на българите из Балканския полуостров
515 г. Нахлуване на българите на Балканския полуостров
540 г. Нашествия на българите из балканските владения на Византия
545-555 г. Ежегодни нахлувания на славяните на Балканите
558 г. Българско нападение начело със Заберган в околностите на
Константинопол
581-586 г. Славянски нападения в земите на юг от р.Дунав
586 г. Първа славянска обсада на Солун
602 г. Поход на византийския пълководец Петър срещу славяните
в Дакия
604 г. Втора славянска обсада на Солун
615 г. Трета славянска обсада на Солун
618 г. Четвърта славянска обсада на Солун
626 г. Обсада на Константинопол от авари, българи, славяни и перси
632 г. Раждане на Стара Велика България
635 г. Пратеничество на хан Кубрат до император Ираклий и
сключване на договор между България и Византия
668 г. Заселване на българите начело с Алцеко в Северна Италия
668-700 г. Аспарух, хан на българите
676-678 г. Двегодишна война на славянските племена срещу Солун
680 г.

Битката при Онгъла завършила с победа над византийската
войска начело с Константин IV Погонат (668–685).

681 г. Създаване на Българската държава, със столица Плиска.
682-684 г. Заселване на Кубер в Македония и опитът му да завладее Солун
688-689 г. Война с Византия 
700 или 701 г. Вероятната смърт на хан Аспарух във войната с Хазарите
700-721 г. Управление на хан Тервел
705 г. Поход на хан Тервел към Константинопол и възстановяване на
Юстиниан II на престола. Присъединяване на областа Загора
към България.
708 г. Неуспешен опит на Юстиниан II да си върне Загоре 
712 г. Поход на хан Тервел в Източна Тракия 
716 г. Договор между хан Тервел и новия византийски
император Теодосий III 
718  г. Разгром на арабите край Константинопол от войските на Тервел.
755-775 г. Походи на Константин V Копроним срещу България 
768-777 г. Управление на хан Телериг
775 г. хан Телериг избива византийските шпиони 
777-803 г. Управление на хан Кардам
789 г. Българската войска разбива византийски отряд по
долината на р.Струма 
792 г. Победа на българската войска при крепоста Маркели 
803-814 г. Управление на хан Крум
805  г. Присъединяване на среднодунавските славяни към България
807 г. Неуспешен поход на Никифир I Геник срещу България 
808 г. Победа на хан Крум над византийците по долината
на р.Струма 
809 г. Превземане на Средец от хан Крум 
26 юли 811 г. Разгром на византийците във Върбишкия проход 
812 г. Настъпление на българската войска в Тракия. Превземат
Месемврия 
813 г. Победа над византийците при Версиникия. Хан Крум
достига стените на Константинопол 
13 април 814 г. Смърта на хан Крум 
814-831 г. Управление на хан Омуртаг
815 г. Хан Омуртаг сключва 30 годишен мир с Византия 
823 г. Намеса на хан Омуртаг в потушаване на бунта на
Тома Славянина във Византия 
824 г. Война на североизток с хазари, след която североизточната
граница се установява по р.Днепър
827-829 г. Конфликт с Франкската империя. Присъединяване на
откъсналите се славяни към България 
831-836 г. Управление на хан Маламир
836-852 г. Управление на хан Персиан
837 г. Война с Византия и превземане на гр.Филипи 
839-842 г. Първата българо-сръбска война 
852-889 г. Управление на хан(княз) Борис
853 г. Война на България с Немското кралство 
854 г. Войни със Сърбия и Хърватско
855-856 Война на България с Византия 
855 г. Създадена е славянската писменност 
856 г. Мирен договор - Византия си възвръща Филипопол,Дебелт,
Анхиало и областа Загоре 
860 г. Църковна и дипломатическа мисия на Константин и Методий 
ри хазарите
861 г. Църковна и дипломатическа мисия на Константин при аланите
863 г. Константин, Методий и техните ученици пристигат във Велеград 
(столицата на Великоморавия) 
863 г. Война на България с Византия 
864-866 г. Покръстване на българите 
865 г. Неуспешен бунт на 52 боляри срещу покръстването 
866 г. Българска мисия в Рим и папско пратеничество в Плиска 
867-869 г. Константин и Методий в Рим 
14февруари 869г. В Рим умира св.Кирил
869 г. Методий е ръкоположен за архиепископ на Панония
4 март 870 г. Решение на църковния събор в Константинопол да постави
Българската църква под върховенството на 
Константинополската патриаршия 
873 г.  Методий е ръкоположен за архиепископ на Великоморавия 
879-880 г. Нов вселенски събор в Константинопол и утвърждаване на
независимоста на Българската архиепископия
6 април 885 г. Умира Методий във Велеград 
885-886 г. Прогонване на учениците на Кирил и Методий от Великоморавия 
886 г. Климент, Наум и Ангеларий пристигат в България
886-893 г. Учителско-книжовна дейност на Климент в Кутмичевица
и на Наум в Плиска
889 г. Оттегляне на княз Борис, обявяване на Владимир Расате за княз
889-893 г. Управление на Владимир Расате
893 г. На събора в Преслав Симеон е провъзгласен за княз
893-927 г. Управление на княз (цар) Симеон
893 г. Преславски събор- славянският език става официален
893 г. Наум е изпратен в Охрид за да замести Климент след неговото
ръкополагане за архиепископ
894-896 г. Първа война на България с Византия
896-899 г. Втора война на България с Византия
896 г. Победа на българите при Булгарофигон и сключване на примирие
900 г. Наум се оттегля в Охридски манастир, наречен по-късно св.Наум
901-902 г. Нападение на българите в западните части на Балканският
полуостров (околностите на Драч)
904 г. Сключване на мирен договор с Византия и разширение на
България на югозапад
2 май 907 г. Умира княз Борис
23 декември 910г  Умира св.Наум
913 г. Война с Византия и обсада на Константинопол; Симеон е 
провъзгласен за цар на българите
914 г. Българските войски опустошават Тракия и Македония и 
превземат Одрин
914-915 г. Българските войски нахлуват в Драчката и Солунската теми
27 юли 916 г. Умира св.Климент
20 август 917 г. Цар Симеон разбива ромеите при Ахелой
917 г. Поражение на византийците при Катасирти
(близо до Константинопол)
917 или 918 г. Българската архиепископия става самостоятелна патриаршия,
Симеон получава нова титла
918 г. Български войски нахлуват в Елада, разрушават Тива и
отвеждат част от населението 
920 г. Български войски достигат Дарданелите и
град Лампсак в Мала Азия 
921 г. Българските войски удържат победа при Пиги 
922 г. Българските войски опустошават град Виза
(до Константинопол) 
922 г. Българско пратеничество при арабите с предложение за
съвместни действия за превземане на Константинопол 

924 г.

Включване на Сърбия в пределите на България 
9 септември 924г. Среща на цар Симеон с император Роман I Лакапин край 
Константинопол
926 г. Преговори между пратеници на папа Йоан Х и цар Симеон
за коронясване на Симеон и въздигане на Български патриарх 
926 или 927 г. Неуспешна война с хърватския крал Томислав 
27 май 927 г. Умира цар Симеон 
927-970 г. Управление на цар Петър I
927 г. Сключване на мирен договор с Византия. Брак на
цар Петър с Мария(Ирина)и възстановяване на границата
от 904г., признаване на титлите "цар" и "патриарх"
928-930 г. Бунтове на Иван и Михаил
927(930) г. Възстановяване на Сръбското княжество 
934 г. Първо маджарско нахлуване в българските земи.
Следващите са през 943,948,958.
18 август 946 г. Умира св.Иван Рилски
965 г. Безрезултатни преговори на Българите с Германският
император Отон I  
965 г. Договор с маджарите - осигурен им е свободен достъп до
византийска територия 
967 г. Никифор II Фока отказва да плати данъка по договор от 927г..
Поход на Византийския император в Тракия 
968 г. Първи поход на киевския княз Светославв срещу
българите - превзема 80 крепости по р.Дунав.
Възстановяват се българо-византийските отношения. 
969 г. Втори поход на княз Светослав.
Управление на император Йоан Цимисхий(969-976) 
30 януари 970 г. Умира цар Петър I
970-971 г. Управление на цар Борис II
970 г. Първо поражение на княз Светослав при Аркадиопол 
970 г. Движение на комитопулите (Давид-Костур, Преспа;
Моисей-Струмица;Арон-Средец; Самуил-Видин)
971 г. Поход на Цимисхий, превзема Преслав и пленява
цар Борис II, тримесечна обсада на Дръстър,
присъединяване на североизточна България и
Тракия към Византия
976 г. Умира Йоан Цимисхий, възстановява се българската
власт над североизточна България, умират Давид,
Моисей, Ароновият род е унищожен от Самуил 
кр.976 или нач.977 г. Убит е Борис II, Роман е обявен за цар до 991г.
след 977 г. Походи на цар Самуил в Епир, Елада, Пелопонес,
превземане на Лариса 
986 г. Поход на Василий II срещу България, обсаден е Средец 
17 август 986 г. Василий II е разбит при Траянови врата от Самуил
987-989 г. Междуособици във Византия, България овладява Драч,
Верея, Сервия 
990-991 г. Освобождаване на Източна България
995-996 г. Походи на Самуил към Солун и Халкидическия полуостров
996 г. Поражение на Самуил при р.Сперхей 
997 г. Самуил е обявен за цар(997-1014), а Охрид за Столица 
998 г. Присъединяване на Адриатическото крайбрежие и
Сръбското княжество, пленен е Иван Владимир 
1000 г. Василий II превзема източните български земи
1002 г. Василий II превзема Верея, Колидрон, Сервия, Воден 
1003 г. С маджарска помощ Византия превзема Видин, а Самуил напада
Адрианопол (Одрин)
1004 г. Василий II превзема Скопие, прави неуспешна
обсада на Перник 
1009 г. Цар Самуил е разбит при Крета 
29 юли 1014 г. Пленяване на 14/15 хил.Българи от Василий
след победата му при с.Ключ
06октомври 1014г. Умира цар Самуил
15 октомври 1014-
лятото на 1015 г.
Управление на цар Гаврил Радомир
лятото на 1015 г. Иван Владислав убива Гаврил Радомир, жена му,
ослепява сина му, убива Иван Владимир
1015-1018 г. Управление на Иван Владислав, последен владетел на Първото
българско царство
февруари 1018 г. Убит е Иван Владислав при Драч
март 1018 г. Поход на Весилий - предават се Кракра и още 35
управители на области, патриарх Давид,
воеводата Богдан. Влиза в Охрид
1018-1019 г. Съпротива на Пресиан, Алусиан, Арон
(синове на Иван Владислав), воеводата Ивац, Никулица,
Елемаг, Гавра; Сермон(Срем)-последна крепост.
1018 г. България пада под Византийска власт
1019 г. Опит на Елемаг и Гавра за възстановяване на
българската държава
1040-1041 г. Възстание начело с Петър Делян
1066 г. Антивизантийски действия в Тесалия
1072 г. Възстание начело с Георги Войтех
1074 г. Бунт на Нестор в Дръстър
1079 г. Бунтове в Средец и Месемврия
1084-1086 г. Павликянски вълнения в Пловдив
1096-1097 г. Първи кръстоносен поход
1147-1149 г. Втори кръстоносен поход
1183 г. Унгарците превземат Белград, Браничево, Ровно,
Ниш и Средец
1185 г. Нарманите превземат Драч и Солун
1185 г. Възстанието на Асеневци, Теодор е провъзгласен за Цар
1186 г. Асен и Петър освобождават североизточните български
земи и навлизат в Тракия
1187 г. Подписване на Ловешкото примирие
1189-1190 г. Преминаване на войските на Третия кръстоносен поход
1190 г. Поход на император Исак II Ангел към Търново
1190 г. Разгром на Исак II Ангел в Тревненският проход
1191-1196 г. Успешни действия в Тракия, Югозападна България,
присъединяване на Видинската, Белградската и
Браничевската области.
1195 г. Иван I Асен разбива ромеите при Сяр
1196 г. Цар Иван I Асен е убит от Иванко в Търново
1197 г. Убит е цар Петър в резултат на болярски заговор
1197-1207 г. Управление на цар Калоян
1198-1201 г. Съюзи на цар Калоян с Иванко, Добромир Хриз,
Йоан Спиридонаки
кр.1201-нач.1202г. Мирен договор между България и Византия
1201 г. Цар Калоян превзема гр.Варна
1202 г. Унгарците превземат Белград и Браничево
   
1207-1218 Управление на цар Борил
1208 Латинците разбиват Българите при Пловдив
1211 Събор против богомилите в Търново
1213 Българо-латински съюз подкрепен с династичен брак на
император Хенрих с дъщерята на Борил
1214 Неуспешна антисръбска коалиция
1214 бунт на боляри в Бдинската област
1218-1241 Управление на Йоан Асен II
1219 Унгарският крал АндрейII иска разрешение за преминаване
през България
1221 Брак с унгарката Анна-Мария и  присъединяване на Белград и
Браничево като зестра
1224 Епирският владетел Теодор Комнин превзема Солунското
кралство и се провъзгласява за император
1224 Българо-епирски мирен договор
1228 Българо-Латински мирен договор скрепен с брак между
Елена Асен и малолетния император Балдуин II
9 март 1230 Битката при Клокотница и поражението на Епир
1230 Йоан Асен посещава Света гора и дарява тамощните манастири
1232 Унгарците нападат Белград и Браничево, отблъснати са от
севастократор Александър
1235 Българо-Никейски съюз скрепен с брака на Елена Асен и
Теодор II Ласкарис
1235 Възстановяване на Българската патриаршия
1235 Неуспешна обсада на Константинопол от
българо-никейски сили
1237 Българо-Латински мирен договор и обсада на Цурулум
1237 Възстановен е Българо-Никейският съюз
Еньовден 1241 Умира Йоан Асен II
1241-1246 Управление на Калиман I Асен (син на Йоан Асен II и
унгарската принцеса Ана-Мария)
1246-1256 Управление на Михаил II Асен (син на Йоан Асен II и Ирина)
1246 Нападение на Никейците - превземат Сяр, Мелник,
Родопската област,Източна и Средна Македония, Унгарците
превземат Белград и Браничево
1253 Договор с Дубровник насочен Срещу Сърбия, война със Сърбия
1254-1255 Българо-Никейска война, първоначални успехи на Българите,
последвани от обрат. Уреждане на отношенията с Унгария,
чрез Ростислав Михайлович,Михаил Асен се жени за дъщеря му.
есента на 1256 
или 1257
Регински договор между България и Никея- безусловно
признаване на терит, завоевания в Тракия и Родопската
област. Михаил Асен е убит. Започва борба за престола
между братовчед му Калиман II, Ростислав Михайлович,
Мицо, Константин Тих
1256-1257 Калиман II е убит Мицо се провъзгласява за Български цар.
1257 Болярският съвет избира за цар Константин Тих, той се жени за
Ирина(дъщеря на Теодор II Ласкарис, внучка на Йоан Асен II)
1261 Възстановяване на Византийската империя - Михаил VIII Палеолог
1262 Българо-Византийска война, първоначален успех за България.
1263 Обрат във военните действия, България губи Пловдив, Станимака,
почти цяла Тракия и Черноморското крайбрежие
1265 Действия на Татари и Българи срещу Византия
края на 1268 Константин Тих се жени за Мария
(племеница на Михаил VIII Палеолог), прави се опит за
приобщаване кън антивизантийската коалиция на Шарл
Анжуйски
1273 Татарско нападение в Българските земи
1277 Начало на движението срещу Татарите начело с Ивайло 
1278 Ивайло е провъзгласен за цар.
Брак с Мария и отблъскване на татарите. 
1279 Йоан Асен III е обявен за цар 
1285 Татарско нашествие в Българските земи 
1292-1298 Управление на Смилец 
1299 Управление на Чака
1300-1321 Управление на Теодор Светослав 
1330 Битката при Велбъжд. Умира цар Михаил III Шишман 
1330-1331 Управление на Иван Стефан 
1331-1371 Управление на цар Йоан Александър 
18 юли 1332  Битката при Русокастро 
1344  Намеса на Българския цар във Византийска междуособица 
1345 Умира Момчил 
1352  Турците завземат крепоста Цимпе
1354 Турците превземат крепоста Галиполи 
1355 Договор между България и Византия за общи действия срещу
турците. Брак на Адроник с Кераца 
1364  Българо-Византийска война за южното черноморие.
Турците превземат Одрин 
1365-1369  Унгарска окупация на Видинската област.Пленичество на
Йоан Срацимир. Турска окупация на Тракия 
1371  Умира цар Йоан Александър. Българското царство официално
е разделено на три части. 
1371 Начало на втория етап на османското завладяване. 
1382 или 1385 Турците превземат София 
1387 Поражение на турците при плочник 
1388  Завладяване на Шумен, Мадара и Овеч 
1389  Битката при Косово поле 
1393 Обсада и превземане на Търново 
1395 Превземане на Никопол 
1396  Поход на Унгаския крал Сигизмунд. Падане на Видинското царство
и окончателното падане на България под османска власт.
   
   
   
   
   
   
   
   
   
   
   
   
   
   
   
   

Герб

Pin It
Чл. 1.Гербът на Република България е държавен символ, който изразява независимостта и суверенитета на българския народ и държава. 
Чл. 2. (1) Гербът на Република България е изправен златен коронован лъв на тъмночервено поле във формата на щит. Над щита има голяма корона, първообраз на която са корони на български владетели от Втората българска държава, с пет кръста и отделно кръст над самата корона. Щитът е поддържан от два златни короновани изправени лъва, обърнати към щита от лява и дясна хералдическа страна. Те стоят върху две кръстосани дъбови клонки с плодове. Под щита върху прехвърлена през краищата на дъбовите клонки бяла лента с трикольорен кант е изписано със златни букви "Съединението прави силата". 
(2) Графичното и цветното изображение на герба, съгласно приложенията, са неразделна част от този закон. 
Чл. 3. (1) Гербът на Република България се изобразява на държавния печат по начин, определен със закон за държавния печат. 
(2) Изобразяването на герба на Република България на други места, както и възпроизвеждането на елементи от герба в значки, възпоменателни медали и други, се допуска само с акт на Министерския съвет.
ЗАКОН за герб на Република България 
(Обнародван в Държавен Вестник, бр. 62 от 5.08.1997 г.)
31 юли 1997 година
Депутатите от 38-ото Народно събрание приемат новия български герб със 177 гласа " За", 16 " Против" и 29 " Въздържали се". 
 
 
История на гербът на  България:
 
 
Герб на „краля“ на България – 1295г., гербовник на Лорд Маршал.


Герб на императора на България – 1370г., Гелдренски гербовник.


Герб на България – XIV век, от пътепис на анонимен марокански пътешественик.


 
Герб на императора на България – 1483г., Общ гербовник.
 


Герб на България – 1595г., Гербовник на Кориенич-Неорич.
 


Герб на България – 1603г., Белградски гербовник.
 


Герб на България – XVII век, от ръкописа на Берлинския гербовник.
 


Герб на България – 1688г., Знаци и гербове, Янез В. Валвасор.
 


Гербове на Мизия, Тракия, Македония и Дардания – 1701г., от „Стематография“ на Павел Ритер- Витезович.
 


Герб на България – 1702г., „Стематография“, Павел Ритер-Витезович.
 


Герб на България – 1741г., „Стематография“, Христофор Жефарович.
 


Герб на княз Александър І Батенберг – 1879-1880г., използван и като държавен герб.
 

 

Герб на Княжество България – 1881-1927г., 
 


 
Герб на Царство България – 1927-1946г. - по проекта на Стефан Баджов.
 


 
Герб на Република България – 1946-1948г. 
 


Герб на Народна Република България – 1948г.
 


 
Герб на Народна Република България – 1948-1967г.
 


Герб на Народна Република България – 1967-1971г.
 


Герб на Народна Република България – 1971-1990г.
 


Официалния герб на България – одобрен от Народното събрание през 1997.
 


Химн

Pin It

Химна на България през годините

 

 От избухването на Сръбско-българската война до 1912г. - "Шуми Марица" - Автор - Никола Атанасов Живков

През 1912 Иван Вазов написва нов текст на "Шуми Марица", който е използван за Национален химн до 1947г.

 

Шуми Марица окървавена,
плаче вдовица люто ранена.

Марш, марш,с генерала наш!
В бой да летим враг да победим.

Бьлгарски чеда, цял свят ни гледа,
хай към победа славна да вървим.

Марш, марш,с генерала наш!
В бой да летим враг да победим.

Левът балкански в бой великански
с орди душмански води ни крилат.

Марш, марш,с генерала наш!
В бой да летим враг да победим.

Млади и знойни, в вихрите бойни
ний сме достойни лаври да берем.

Марш, марш,с генерала наш!
В бой да летим враг да победим.

Ний сме народа, за чест, свобода,      
за мила рода, който знай да мре.

Марш, марш,с генерала наш!
В бой да летим враг да победим.

В периода 1947-1950 г. за химн се изпълнява партийния  марш “ Републико наша, здравей ! “, писан по текст на Крум Пенев и музика на Георги Димитров.

 

През март 1949 г. специална комисия преглежда проектите и избира 31 от тях. На 30 декември 1950 г, Президиумът на Народното събрание, издава Указ № 688 от 1 януари 1951 г, с който е утвърден новият химн.Текстът е съставен от Никола Фурнаджиев, Младен Исаев и Елисавета Багряна, а музиката от Георги Димитров, Георги Златев-Черкин и Светослав Обретенов. Това е химна до 1964г.
 
Българио мила, земя на герои,
неспирен и мощен е твоят възход.
Да крепне навеки съюзът ни боен
с могъщия братски съветски народ.
Припев:
Слава републико наша свободна!
Страж на мира непреклонно бъди!
Враг ли нападне земята ни родна,
В бой до победи ни смело води!
Великото слънце на Ленин и Сталин
с лъчите си нашия път освети.
Димитров за подвиг сърцата запали,
в борбата и в мирния труд ни сплоти.
Припев:
Слава републико наша свободна!
Страж на мира непреклонно бъди!
Враг ли нападне земята ни родна,
В бой до победи ни смело води!
Строим ний заводи, разкриваме мини,
нивята широки задружно орем.
За нашата скъпа, прекрасна родина
готови сме труд и живот да дадем.
Припев :
Слава републико наша свободна!
Страж на мира непреклонно бъди!
Враг ли нападне земята ни родна,
В бой до победи ни смело води!
На 8 септември 1964 г, Президиумът на Народното събрание утвърждава новият химн на Народната република, за пръв път е изпълнен на 9.09.1964 г. 
В  конституцията от 1971 г. тази песен е потвърдена като химн.
“Мила Родино” създадена от Цветан Радославов през 1885 г
Горда Стара планина,
до ней север се синей.
Слънце Витоша позлатява
към Цариград се белей.
Припев:
Мила Родино, ти си земен рай,
твойта хубост, твойта прелест,
ах, те нямат край.
Хайде братя българи,
 към Балкана да вървим.
Там се готви бой юнашки,
за свобода, правдини.
Припев:
Мила Родино, ти си земен рай,
твойта хубост, твойта прелест,
ах, те нямат край.
Обработена от Филип Кутев и Александър Райчев
 
Горда Стара планина,
до ней Дунава синей,
слънце Тракия огрява,
Над Пирина пламеней.
Припев:
Мила Родино, ти си земен рай,
твойта хубост, твойта прелест,
 ах, те нямат край.
Паднаха борци безчет,
За народа наш любим.
Майко, дай ни мъжка сила
Пътя им да продължим!
Припев:
Мила Родино, ти си земен рай,
твойта хубост, твойта прелест,
 ах, те нямат край.
Дружно, братя българи!
С нас Москва е в мир и в бой!
Партия велика води
нашия победен строй.
Припев:
Мила Родино, ти си земен рай,
твойта хубост, твойта прелест,
 ах, те нямат край.
 
След падането на социализма на 10 ноември 1989 г., от химна отпадат последните два коплета.
 
Горда Стара планина,
до ней Дунава синей,
слънце Тракия огрява,
Над Пирина пламеней.
Припев:
Мила Родино, ти си земен рай,
твойта хубост, твойта прелест,
 ах, те нямат край.
 
 

Български знамена

Pin It

Националното знаме на Република България има правоъгълна форма и се състои от три цвята: бял, зелен и червен, разположени водоравно отгоре надолу. 
Цветните полета са еднакви по форма и размери:
Форма - правоъгълна със съотношение на широчина към дължина - 3:5. 
При вертикално окачено знаме, прикрепено към напречник, максималната му дължина може да достигне до пет широчини.
Размери: 18 см х 30 см, 24 см х 40 см, 90 см х 150 см, 129 см х 215 см.
Цветове: бял - със степен на белота не по-малка от 80%, зелен - номер 17-5936 ТС по скалата на Пантон-текстил и червен - номер 18-1664 ТС по скалата на Пантон-текстил.
Стандартни образци за цветовете на националното знаме се съхранявят в Комитета по стандартизация и метрология.

(Извадка от Закона за Държавния печат и Националното знаме на Република България)

Забележка:За изобразяване на знамето близки цветове в 16-код са за бялото - #ffffff; за зеленото - #00966E; за червеното - #D62612.

 

 Български Знамена

    

    

    

   

    

 

Източник на някои снимки: Агенция Фокус