Знаме на Четвърта опълченска дружина
4-та опълченска дружина получава знаме от Априлското въстание, известно като Горнооряховско знаме. То е ушито от горнооряховското женско дружество „Просвета” и е било предназначено за Първи революционен окръг – за четата на Иван Семерджиев и Георги Измирлиев – Македончето. Войводите са арестувани, знамето е взето от турците и се е намирало в конака в Търново. При влизането на руските войски в града, жителите превземат конака, намират знамето и се обръщат с молба към ген. Й. Гурко, за да го връчи на една от дружините на опълчението. След като тържествено е осветено, той го връчва тържествено на 4-а опълченска дружина. То е единственото знаме, шито в България, предвождало в бой дружините на Българското опълчение. След Освобождението, през юли 1878 г. то става знаме на пловдивска № 20 пеша дружина на Българската земска войска. В изпълнение на клаузите на Берлинския договор през февруари 1879 г. земската войска на Източна Румелия е преименувана в Източно-Румелийска милиция и е реорганизирана. 20- а дружина става 2- а пеша пловдивска дружина. Дружината носи знамето при обявяване на Съединението и в боевете в Сръбско-българската война 1885 г.
Знаме на Голямоконарската чета
В пловдивското село Голямо Конаре Чардафон организира своя войска, а по-късно събира от своите съратници пари за направата на революционно знаме. Ролята на Голямоконарската Райна Княгиня е възложена на Недялка Шилева - ученичка, която завършвала последния клас на гимназията.
Чардафон й дал зеленото сукно, на което Георги Данчов бил нарисувал златен лъв, а тя му отвърнала: „На драго сърце ще го ушия, господине. Като българка, когато виждам моите братя селяни да работят денем и нощем, и то за кого - само да плащат тлъстите заплати на чиновниците на пашата“.
Поради липсата обаче на време за шиене Недялка и Чардафон само изрисували знамето с блажна боя. Написали: „Съединение на България. Долу Румелия! Да живее Н.В. българския княз! Свобода или смърт! Напред, юнаци!“
Бунтовната обстановка в селото не останала незабелязана от плавдивската дирекция на румелийската милиция и префектът на Пловдив Петър Димитров отишъл да въдворява ред, а сутринта след пристигането му Чардафон заедно с двадесетина свои съратници отишъл в двора на къщата, където бил отседнал префектът, и развял знамето.
„Господин префект! - извикал той. - В името на българския княз Александър обявявам днес съединението на Източна Румелия с България!“ Думите му са посрещнати с възторжени възгласи от хората, събрали се там, и така Чардафон бил първият, който провъзгласил Съединението на страната.
Европейските консули, акредитирани към източнорумелийското управление, разбират, че това не е обикновен преврат, извършван от войската и добре познат като начин за промяната на някое управление, а истинско народно въстание срещу несправедливото разделение на България
Знаме на Марашката чета
Марашката чета - формирана на 5 срещу 6 септември 1885 г. в квартал Мараша в Пловдив, състояла се от 70-100 души, командвана от Тодор Гатев - член на Българския таен революционен комитет, Пловдив 1885 г..
Знаме на Девети пехотен полк
Девети пехотен пловдивски полк е формиран в Пловдив под името Девети пеши пловдивски полк с указ №61 от 23 декември 1885 г. Влиза в състава на 5-а пеша бригада.
9-и полк получава първото си бойно знаме на 31 август 1886 г. На 14 януари 1888 година княз Фердинанд провъзгласява майка си княгиня Клементина за шеф на полка и той става известен под наименованието "9-и пеши Пловдивски на Н.Ц.В. Княгиня Клементина полк". В полка е зачислен и самият княз Фердинанд. През 1892 година полкът официално влиза в състава на 2-ра пехотна тракийска дивизия.
Знаме на 18-ти пехотен волгодски полк
Вологодски 18-ти пехотен полк на Негово Величество краля на Румъния - формирана през 1803 г.
Знаци:
1) Знаме на Св. Георги „За превземане с щурм Варшава на 25 и 26 август 1831 г. и за Севастопол през 1854 и 1855 г.“;
2) Георгиевски тръби "За отличие при Плевно и Филипопол през 1877 и 1878 г."
Участва в битките при Никопол, Плевен, Пловдив
Знаме на Преображенски полк
На 22 август 1850 г., по случай 150-годишнината от името му от лейбгвардията, Преображенският полк получава Георгиевските знамена на 1-ви, 2-ри, 3-ти и 4-ти батальони с надпис по краищата: Кулме" и под орела "1683-1700-1850".
9 октомври 1877 г. тръгва от Санкт Петербург на поход за преминаване на р.Дунав към Турция. 24 октомври , заема укрепена позиция при Горни Дубняк, полкът е в резерв зад дясната колона, за да я блокира от Долни Дубняк. Не участва в битката. На 23-24 ноември побеждава в битка врага при Искърския пролом. На 27 декември 1877г. Лейбгвардейски Преображенски полк води бой при с. Негушево и отхвърля противника към с. Ташкесен (дн. Саранци). 31 декември.Генерал Раух с полковете Преображенски, Измаиловски и Гвардейския стрелкови батальон трябва да атакува фронтално редутите до с. Ташкисен (с. Саранци). Превземат два редута за един ден от третия турците бягат през нощта. 1 срещу 2 януари, се получава заповед да тръгнат незабавно по софийското шосе към с. Враждебна…Тръгват в 2 часа през нощта. Преди да стигнат Враждебна, кавалерийската верига е посрещната от огъня на турска редовна кавалерия, а след това и от пехотата. Генерал Раух незабавно придвижва напред гвардейската стрелкова бригада, наляво поставя преображенския полк, а Измайловският полк остава в резерв…. Точният огън на 1-и и 4-и стрелкови батальон, на 6-а батарея от 3-а гвардейска дивизия и на гренадирската артилерийска бригада, на 3-а лейбгвардейска батарея, на 1-а артилерийска бригада и обходното движение на Преображенския полк решават изхода на сражението – противникът се оттегля към София. Атаката за София е определена за 5 януари, но още на 4 януари пристига един българин, а след това и руски патрули, които съобщават, че турците са напуснали града и укрепения лагер. …С получаването на сведенията за оттеглянето на турците от София генерал Раух незабавно тръгва с авангарда напред. Отпред вървят кавказките казаци, след това полковете Преображенски, Семьоновски, Измайловски и егерите. До града били посрещнати от свещениците с кръстове, хляб и сол и много народ, който вика „Ура“, „Здраво, братушки“. Жените хвърляли чемширени клонки, подавали на войниците хляб…” 15 януари 1878 г. участва в битката между Кадъкьой и р. Марица; 26 януари влеза в Адрианопол. 1877 Августа 28 выступил из С.-Петербурга в поход за р. Дунай, в Турцию. Окт. 12, при взятии укрепленной позиции у Горного Дубняка находился в резерве за правою колонною для заслона её от Дольнего Дубняка; в деле участия не принимал. 11—12 Ноября занял с боя Искерское ущелье и вошел в Этрополь; 13—18 Декабря после почти непрерывавшегося боя в горах перешел Балканы у Негошева; 19 Декабря отличился в сражении при д. Ташкисен; 23 Декабря вступил в Софию. 1878 Января 3, участвовал в сражении между Кадыкиой и р. Марицей; Января 14 вступил в Адрианополь; Февраля 12 занял С.-Стефано.
Знаме на Източна Румелия
Знаме на четата от Струга
Знамето на въстаниците от Струга /83/ е предадено на тържество в НВИМ — София, през април 1982 г. от потомците на братя Миладинови — Йорданка Миладинова-Чернова и нейния син Климент Чернов. В тяхното семейство знамето е пазено близо 40 години. Направено е от червен копринен плат, от трите страни заобиколено с ресни. На едната му страна е извезана фигурата на жена с носия от Стружка околия. Косите й са естествени, смолисточерни, взети от главите на момите, шили знамето. В лявата ръка държи меч, а в дясната — развят български трицвет със заветния девиз „Свобода или смърть". До жената е извезан изправен коронован лъв. Под краката на двете фигури са разпръснатискъсани окови и снаряжение, както и проснато на земята разкъсано турско знаме. В долния десен ъгъл заедно с малко венче е извезано „Струга". На обратната страна — също изправен коронован лъв, тъпчещ знамето с полумесеца. Местни революционни дейци събират средства за направа на сребърен кръст за върха на дръжката, поставен върху метална сфера. Изработени са от майстор Насте Кортуков заедно със сгъваема дръжка, снабдена с железен шиш за надяване на плата и по-удобно носене в походно положение. Както и на други места, ръководителите на революционната организация в Струга възлагат на учителките Славка, Анастасия и Милица Чакърови и Царева и Константна Деребанови да ушият знамето. Според Ангел Узунов, брат на районния горски началник, в ушиването участват и Костадина Гълъбова, Катерина Нестерова, Костадинка Вангелова и Анастасия Милушева. Със свои средства избраните стружанки тайно купуват плата и останалите необходими материали и с много любов и майсторство изпълняват революционната поръка. Знамето се работи тайно в дома на Апостол Чакъров, на смени и под светлината на запалена свещ. В навечерието на новата 1903 г. знамето е готово. То е неповторимо, единствено по рода си, шедьовър от Илинденско-Преображенското въстание и не само от него. На 23 юли 1903 г. знамето е предадено на знаменосеца Милан Гагов и същия ден потегля с градските чети на Кръстю Калайджиев и Милан Танчев за с. Вехчани, където е посрещнато от войводите Лука Груичев, Яким Алулов и Марко Павлов. Въстанието в с. Вехчани е обявено на 2 август, след като се виждат запалените огньове откъм р. Дрин. Развълнуван, Лука Групчев прочита възванието на Главния щаб. Знаменосецът развява Стружкото знаме. По план Стружката чета трябвало да се съедини с въстаниците от Охридско, като премине р. Дрин в посока на с. Ташморуница. По пътя прекъсват телеграфните връзки и разрушават мостове. Влизат в бой със седемнадесет пъти по-многоброен противник. Близо седмица остават в обкръжение. С решителен щурм излизат от обкръжението и с помощта на жени куриерки тръгват за изпълнение на задачата към планината Караорман. Охридци посрещат с ентусиазъм стружани. Тук става и тьржественото освещаване на знамето (9 август 1903 г.). Начело със знамето си стружани водят битки с войска и башибозук при Луково, Долни Дримкал, Малесията, Локва и Забже. В тези боеве загубват сребърния кръст на дръжката. След поражението знаменосецът прибира знамето в Струга. Там го предава на един от потомците на рода на Миладинови — Георги Чакъров. През 1917 г. той емигрира в България и се заселва в София. С него и знамето е спасено за историята и поколенията.
Знаме на Четата на Филип Тотю
Първото четническо трицветно знаме в българскат история е знамето на четата на Филип Тотю от 1867г.намето е изработено от единичен копринен плат с 3 ивици, разположени хоризонтално, с цветове: червен, бял и зелен, а в средата с боя е изрисуван изправен надясно коронован лъв в щит с корона, отдясно наляво са изобразени военни символи - брадви, стрели, ножове, боздугани и копия, и надписи, изписани с боя: ''Свобода или смъртъ'', ''войвода Ф. Тотю''. Четниците полагат клетва пред него и преминават р. Дунав при гр. Свищов на 15 май 1867г. Четата води сражения с турски части при село Върбовка. По време на Сръбско-турската война през юни 1876 г. знамето отново се развява. Филип Тотю предвожда доброволци от Кладово до българска територия.
Филип Тотьо — войвода на четата;
Никола (Нено) Тодоров Странджата — от Търново. Знаменосец на четата. Съдържател на кафене в Браила. Много известен сред българската революционна емигратция в Румъния;
Константин (Костаки) Атанасов Хаджипаков (Костаки Гюргевлията) — роден през 1845 г. в Плевен, обесен в Русе 1867 г. Дребен търговец. Писар (секретар) на четата;
Аврам Колев Дашков — роден в 1832 г. в колибите Дашковци до Габрово.
Табак. Обесен в Габрово през 1867 г.;
Георги Иваницов Хаджиконстантинов — роден в Свищов. Присъединил се към четата в Свищов. Съсечен от турците;
Георги Замфиров Велезлията (Арнаутина) — от гр. Велес, Македония. Роден ок. 1840 г. Отделил се от четата при с. Ялово, убит при р. Искър;
Димитър Михалачков Търсина (Софиялията) — от София. Заловен след боя при с. Върбовка, обесен от турците в Търново;
Иван Кьордончев (Тончев, Свищовлията) — родом от Свищов, присъединил се към четата в родния си град. Заловен след боя в „Пустията“, обесен;
Иван (Йово) Петрович Черногореца — от Черна гора, Югославия. Вървял докрай с войводата. Присъединил се към П. Хитовата чета;
Иван Шипкалията — от с. Шипка, Казанлъшко. Подзнаменосец на четата. Убит при с. Върбовка;
Иван Шопа (Пиротчанина) — от Пиротско;
Киро Мирчев — от с. Павел баня, Казанлъшко. С Ф. Тотьо се присъединили към П. Хитовата чета. Участвал и във Ф. Тотьовата чета от 1866 г.;
Манол Чауш роден в Казанлък ок. 1840 г.;
Милан Лапчевич (Сърбина) — от гр. Крушевац, Югославия. След разгрома на четата с войводата се присъединили към П. Хитовата чета;
Михаил Делията (Дели Михал, Фурунджията) — от Сливен. Роден ок. 1840 г. Участвал и във Ф. Тотьовата чета от 1866 г. Убит от турците;
Хаджи Никола Костадинов Атанасов — Македонеца — роден ок. 1820 г. в гр. Тиквеш, Македония. Стар хайдутин. Спасил се, по-късно починал в един манастир в Света гора;
Никола (Кольо) Петров (Турчин Кольо) — от с. Турия, Казанлъшко;
Никола Софиялията (Касапина) — роден в София (Етрополе, с. Лъкатник Софийско). Обесен в Търново;
Пано (Пани) Григоров Драгоев — роден в 1837 г. в с. Гозница, Ловешко (сега кв. на Ловеч). Заловен и хвърлен във видинския затвор. Избягал от затвора и се върнал в Румъния. След Освобождението живял в с. Сваленик, Русенско;
Петър Иванов Тичев (Кабакчииванов, Дългият, Петър Тютюнджи) — от Свищов. Роден в 1841 г. Присъединил се към четата в Свищов. Дребен търговец — бакалин. Убит около Дряново;
Стойчо Върбовкалията — от с. Върбовка, Павликенско. Убит в гората „Пустията“ край родното си село;
Стойчо Мазлев — роден ок. 1843 г. в с. Брестово, Ловешко. Заловен, осъден и обесен в Ловеч;
Тодор Пеев Кавръка (Каръка) — някъде отбелязван като Пейо Каръктодоров. Роден в Свищов, където се присъединил към четата. Ранен при с. Върбовка, заловен и обесен от турците.
Тодор Петров Чешмеджията (Чешмеджв Петров) — от Свищов. Участвал и в четата на Ф. Тотьо през 1866 г.;
Трайко… – от гр. Сопот. След боя при с. Върбовка заловен в гр. Бяла. Осъден и обесен в Русе;
Филип… — неизвестно откъде е. Заловен от турците;
Христо Марков Старика (Демиркапания) — от с. Бабово, Русенско, или от Македония. Хайдутин в Македония от 1847 до 1862 г.;
Цени (Цаньо) Георгиев Бояджиев (Свищовлията) — роден ок. 1839 г. в Свищов. Заловен в с. Абланово, Русенско, осъден и обесен в Русе;
Цоньо Захралията — от Стара Загора. Ранен при с. Върбовка, заловен, осъден и обесен в Търново;
Тодор Киряков Шекерджията — от Свищов. Присъединил се към четата от Свищов;
Симо Македонеца — от Свищов. Присъединил се към четата от там. Заловен и обесен в Търново;
Тодор Цанков Македонеца — от Свищов. Заловен при Върбовка, обесен в Свищов.
