Комитет Родолюбие

140 години от Освобождението на Пловдив

Днес Пловдив чества 140 години от Освобождението си!

Пред паметника на капитан Бураго в Дондуковата градина, членовете на Комитет "Родолюбие" възпроизведоха живи картини от Освобождението на града, защитата на българите от черкезките и башибозушки набези, както героичния подвиг на капитан Бураго и посрещането на Генерал Гурко. Народни певици и музиканти от СУ „Любен Каравелов“ съпровождаха подвиха на родолюбците с хора и фолклорни песни.
Битката за Пловдив е последното от големите сражения в историята на Руско-турската война 1877 – 1878. Победата отваря пътя на руските войски към Беломорието и Одрин, към победния край на войната. На 14 януари дивизиите от отряда на ген. Гурко настъпват към Пловдив от север и запад. Срещу тях е последната боеспособна турска армия на Сюлейман паша. На 15 януари ген. Дандевил заема северната част на Пловдив – „Каршияка”, но е спрян от горящият мост на Марица и турските батареи по тепетата. Заедно с руските войски са и българите разузнавачи Георги Цариградски, Петър Гатев и още десетки безименни герои.
От щаба на руските войски, разположен на запад от Пловдив, наблюдават огромни пламъци и десетки огнени петна по тепетата. Чуват се глухи гърмежи, последвани от острия звън на камбаните по християнските църкви. Започва опожаряването на града. В тези часове чуждите консули правят опити да спасят един от най-красивите градове на Ориента. Тяхната намесата пред османските власти завършва с думите на турския валия на Пловдив: „По-добре да напуснете града, който вече е във властта на черкези и башибозуци”. Тогава френският вицеконсул Боасе осигурява оръжие за християните, които се организират в отряди за защита.
Съдбата отрежда мисията на освободител на Пловдив на капитан Александър Бураго, който с 63-ма драгуни навлиза в града от запад, използва изненадата и заема централната част. Заедно с въоръжените отряди от българи, кап. Бураго превзема железопътната станция и започва прочистването на кварталите от черкезите. В ранните часове на 16 януари 1878 г. ген. Гурко получава донесение, че Пловдив е освободен и по обяд е посрещнат от българското население на ул. „Съборна” под тържествения звън на камбаните по Трихълмието.
Турските войски бягат от Пловдив, но в своята злоба на победени воини извеждат от затвора „Ташкапия” 123 българи – участници в освободителното движение, за да ги избият в местността „Остромила”. Сред тях е големият родолюбец Душо Хаджидеков.
На 16 януари 1878 започва свободният летопис на Пловдив – най-големия български град, стопанско и духовно средище на българските земи. Българите в Пловдив показват своята политическа зрялост и поемат управлението на града.
„Освобождението на Пловдив има своите герои и своите мъченици и днешното честване е точното време и място да им отдадем заслужена почит”, започна словото си историкът от РИМ - Пловдив Видин Сукарев. Той припомни събитията и фактите опреди 140 години.
Водещ на тържеството в Дондуковата градина бе Златко Павлов. В официалната церемония, организирана от Община Пловдив, участваха почетна рота, венценосци и военен духов оркестър. Паметта на загиналите за свободата на Пловдив бе почетена с падане на колене и едноминутно мълчание.
Почит пред подвига на освободителите отдадоха и цял куп представители на администрацията и местната власт, които косвено поставиха цветя пред паметника.
Малцина бяха пловдивчаните, които се бяха събрали в Дондуковата градина, а младежите лесно можеха да се преброят на пръсти. „